Вход | Регистрация

Отворен Парламент

граждански гласове

Европейската инициатива за прозрачност /ЕИП/ - стандарти за предоставяне на публична информация за фондовете на Европейския съюз

Светослав Георгиев | четвъртък, 20 декември 2012

Блогът „Отворен парламент” вече ви запозна с Европейската гражданска инициатива. В настоящия материал ще Ви дадем информация за другата основополагаща инициатива на Европейския съюз  – Европейската инициатива за прозрачност /ЕИП/.  

 Предоставянето на публична информация за управлението на средства от ЕС от години е изискване на Европейската комисия. Комисията е приела минимален общ стандарт за публикуване на данни за бенефициентите на европейските фондове и провежда целенасочена политика за публикуване на все по-широк кръг и все по-разбираема информация. Периодично Европейската комисия оценява способността на държавите членки да предоставят разбираеми публични данни за разходването на европейските фондове. (На снимката - еврокомисар Сийм Калас - един от основните застъпници за Европейската инициатива за прозрачност)

 

Европейска инициатива за прозрачност /ЕИП/

Идеята за предоставяне на публична информация относно управлението на европейските фондове е сравнително нова за Европейската комисия и е свързана най-вече с прилагането на т.нар. Европейска инициатива за прозрачност.

На 3 март 2005 г. европейският комисар по административните въпроси и борбата с измамите Сийм Калас произнася реч в университета в Нотингам, в която за първи път лансира Европейската инициатива за прозрачност. Според Калас Европейската комисия е изправена пред предизвикателството да създаде работещо управление на Европейския съюз, което да е по-прозрачно и да предоставя лесно информация за гражданите.

Инициативата на Калас е продиктувана преди всичко от необходимостта да се въведат ред и правила в дейността на около 15 000 лобисти /консултанти, адвокати, представители на търговски асоциации, на корпорации и на НПО/, които се опитват да влияят ежедневно върху решенията, вземани от служителите на Европейската комисия и евродепутатите. Само броят на специалните групи по интереси, създали собствени постоянни офиси в Брюксел с цел лобизъм, към този момент е 2 600.

Инициативата за прозрачност, лансирана от еврокомисаря Калас, е насочена към регламентирането на три ключови области – повишаване на отчетността на европейските фондове, укрепване на персоналния интегритет и независимост на европейските институции и налагане на стриктен контрол върху лобизма. Европейската комисия започва да регламентира тези сфери, включително и по отношение на предоставянето на публична информация – Финансов регламент № 1605/2002 г., Регламент (ЕО) № 1995/2006 г., Регламент (ЕО) № 1198/2006 г. на Съвета за Европейския фонд за рибарство, Регламент № 1083/2006 г., Регламент  (ЕО) № 1828/2006 г. на ЕК.

 

Минимален общ стандарт на Европейската комисия относно публикуването на данни за бенефициентите на европейските фондове

На 16 юни 2008 г. Генерална дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия изпраща до страните членки писмо относно кохезионната политика на прозрачност. Писмото съдържа приложение на Комитета за координация на фондовете относно Европейската инициатива за прозрачност. То обобщава изискванията на Европейската комисия за въвеждането на регулации, отнасящи се до публикуването на данни за бенефициентите от европейските фондове.

Писмото и приложението към него очертават следния минимален общ стандарт на Европейската комисия относно публикуването на данни за бенефициентите от европейските фондове:

- Държавите членки са длъжни да публикуват годишна последваща информация за бенефициентите по фондовете;

- Според Европейската комисия под „бенефициент” следва да се разбира оператор, орган или фирма, независимо дали е публична или частна, отговорна за инициирането или изпълнението на операция. Бенефициентите са публични или частни организации и лица, реализиращи индивидуален проект и получаващи публична помощ;

- Според Европейската комисия под „операция” следва да се разбира проект или група от проекти, избрани от управляващите органи, отговорни за съответната оперативна програма, по критерии, заложени от мониториращия комитет и изпълнявани от един или повече бенефициенти, позволяващи да се постигат целите на приоритетната ос, към която се отнасят. Имената на операциите следва да отразяват естеството на извършваните дейности и да са разбираеми за публиката;

- Управляващите органи на страните членки се задължават да публикуват най-малко списък на бенефициентите, съдържащ имената на съответните операции и размера на средствата за публично финансиране за всяка от операциите. Европейската комисия препоръчва на страните членки образец относно формата, по която да се публикуват данни за бенефициентите на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

Държавите членки могат да публикуват и допълнителна информация /например: цели на проекта, целеви групи и др./, но това не е задължително предписание на комисията. Държавите членки не са длъжни да публикуват и стойността на съфинансиране от ЕС за отделните операции.

Комисията препоръчва размерът на средствата за публично финансиране на всяка от операциите да се представя по следния начин: средства, предвидени за съответната операция, и реално изплатени средства в края на операцията.

Според Комисията публикуването на междинните плащания не е задължително. За Европейската комисия е важно публиката да има достъп до значимата информация – за първоначално предвидените средства по съответната операция и окончателно платените средства по нея.

След приключването на съответната операция /след извършване на финалното плащане/ Европейската комисия предвижда възможност, ако съответната държава членка пожелае това, при предоставянето на публичната информация данните за първоначално предвидените средства да бъдат заменяни с данни за окончателно платените средства.

- Въвеждането на Европейската инициатива за прозрачност е правно задължение на всяка държава членка. Европейската комисия си запазва координираща роля по две линии: 1/ тя ще предлага на държавите членки препоръчителни стандарти за това как трябва да се публикува информацията за структурните фондове, Кохезионния фонд и фонда „Рибарство”; 2/ Европейската комисия чрез собствения си уебсайт ще предоставя на европейската публика линкове към сайтовете на държавите членки, на които е публикувана информацията за фондовете;

- Въпреки, че са възможни различни начини за публикуване на данните, Комисията подчертава, че предпочита електронното публикуване чрез използването на национален и/или регионален уебсайт. Всяка държава членка може да реши сама как да организира публикуването на списъка на бенефициентите – на национално или на регионално ниво, но за целите на координацията трябва да съобщи на Европейската комисия за начина на тази организация;

- Всяка държава членка е длъжна да определи самостоятелна структура, отговорна за публикуването на данните, за което да уведоми Комисията;

- Според Комисията всяка държава членка може да обновява информацията, публикувана на нейния уебсайт, толкова често, колкото сметне за необходимо /например ежемесечно, веднъж на четири месеца и пр./. Задължително обаче е публикуването на информация на годишна база. Комисията препоръчва данните да се публикуват не по-късно от 30 юни – крайната дата, до която държавите членки са длъжни да изпратят годишните си отчети до Европейската комисия. Така 30 юни се посочва като крайна дата за публикуване на информацията за бенефициентите за предходната година.

- Управляващите органи на оперативните програми на държавите членки трябва да подготвят комуникационни планове, които да изпратят на Европейската комисия;

- Що се отнася до предприсъединителните инструменти, всяка нова държава членка, която все още ползва такива, е длъжна да предоставя информация относно списъка с крайните бенефициенти, имената на операциите и средствата от Европейския съюз, разходвани за тези операции;

 

Европейски преглед на прозрачността – юни 2010 г.

През пролетта на 2010 г. Европейският парламент прави преглед на прозрачността на регионалната политика и нейното финансиране. На 15 юни 2010 г. парламентът приема специална резолюция по тези въпроси.

Описвайки съществуващото положение, резолюцията изисква прозрачността да бъде въведена като водещ междусекторен принцип в процеса на програмиране и вземане на решения в областта на политиката на сближаване.

За целта Европейският парламент приканва Европейската комисия да проведе консултации със страните членки за осигуряването на възможно най-широк достъп до базата данни, съдържаща се на интернет страницата на Генералната дирекция „Регионална политика".

Европейските депутати призовават Комисията и държавите членки да гарантират пълен достъп за търсене в тези бази данни, както и да осигурят тяхната съвместимост. Така ще се улесни прегледът на представените данни за целия Европейски съюз, като същевременно се запази местната им значимост.

Европарламентът отчита спешната необходимост от въвеждането на двуезични версии на сайтовете, публикуващи публична информация – както на съответния местен език, така и на един от работните езици на Комисията.

На Комисията се препоръчва да определи „по-подробен и инструктивен формат” относно структурата, формата и съдържанието на информацията, която следва да бъде предоставена на европейските граждани.

Парламентът препоръчва публикуването на информация да става в съответствие с установения минимален стандарт, но да се предоставя и допълнителна съществена информация за бенефициентите като: данни за тяхното местоположение, резюмета на одобрените проекти, партньорите по проектите, видовете оказана подкрепа.

Според Европейския парламент данните следва да станат използваеми и да гарантират въвеждането на истинска прозрачност. Това изисква тяхното събиране и управление да става по „един структуриран, позволяващ сравнение начин”. Европарламентът счита, че постигането на тази цел може да стане с организационни мерки, без да са необходими допълнителни финансови разходи.

В заключение Европейският парламент подчертава, че „пълното съответствие с изискванията на Европейската инициатива за прозрачност е необходимо да се гарантира чрез подходящо регулиране, по-добро насочване, предупредителен механизъм и санкции в случаи на неспазване като последна мярка.”.

 

За българската система за предоставяне на публична информация за управлението на средства от Европейския съюз може да се запознаете от Доклада на ИРПС „По следите на европейските пари”.


Коментари