Вход | Регистрация

Отворен Парламент

граждански гласове

Царицата на тези избори е преференцията

Отворен парламент | сряда, 15 октомври 2014

На 5-ти октомври 2014 г. бяха проведени предсрочните парламентарни избори в страната. За първи път избрателите имаха право да пренаредят партийните листи, използвайки възможността за преференциално гласуване.

Участие в изборите взеха 25 партии и коалиции. Всички те регистрираха листи с кандидати в 31-те многомандатни избирателни района в страната. Изключение има в Пловдив област (17 МИР), където листа не регистрира “Общество за нова България”.

Екипът на Институт за развитие на публичната среда обобщи данните от официално публикуваните протоколи на всички РИК, за да анализира преференциалното гласуване в страната.

Според актуализираните обобщени данни в протоколите на РИК, качени на страницата на Централната избирателна комисия, своето право на преференциално гласуване са употребили общо 1 105 177 души. Така, хората предпочели определен кандидат в партийните листи, представляват 35.16 % от действителните гласове, подадени в цялата страна.*




По-рано тази година, по време на изборите за Европейски парламент през месец май, използвалите преференция бяха 26 %. Само 5 месеца по-късно, преференциалното гласуване продължава да набира популярност и на парламентарните избори вече има ръст с 9 %.




В 43-тото Народно събрание представители ще имат осем политически формации. Както и на изборите за Европейски парламент, повече от половината (51.69%) от гласоподавателите на Реформаторския блок са употребили преференции. 

Кампанията на БСП - лява България не толерираше използването на преференция, дори Изпълнителното бюро на партията излезе с нарочно решение против воденето на подобен тип кампания, но въпреки това поддръжниците на партията са се възползвали често от нея, като преференциално са гласували 42.40 %.

Впечатление прави и ръстът в употребата на преференция от страна на гласуващите за ДПС. Партията, която буквално в последния момент преправи Изборния кодекс, променяйки дизайна на бюлетината**, за да не обърква избирателите си, е увеличила дела на поддръжниците си, гласували с преференция, с близо 10 % в сравнение с евроизборите.

В 43-то Народно събрание от осемте партии 20 депутата са избрани преференциално. Това са както следва: от ПП ГЕРБ (10) - Кирил Котев (Благоевград), Клавдия Григорова-Ганчева (Велико Търново), Красен Кръстев (Враца), Добромир Проданов (Габрово), Десислава Костадинова-Гушева и Димитър Гечев (Пазарджик), Катя Попова (Пловдив-област), Петър Беков (София-област), Димитър Желев (Стара Загора), Ралица Анелова (Шумен); от КП БСП лява България (5) - Красимир Янков (Варна), Димитър Димитров (Пазарджик), Манол Генов (Пловдив-област), Георги Кадиев (23 МИР София), Радослав Стойчев (София-област); от РБ (2) - Борислав Миланов (Благоевград), Мартин Димитров (24 МИР София); от ДПС (2)- Муса Палев (Благоевград), Гюнай Хюсмен (Разград); от ББЦ (1)- Ана Баракова (Пловдив-град).

Изненадани от ефекта на преференцията останаха и от партия ГЕРБ. Четирима преференциално избрани кандидати, се отказаха от местата си в парламента - Дочко Дочев (район Плевен), Стилиян Митев (район Добрич), Петко Ненов (район Сливен), Таня Захариева (район Хасково). Дори ръководителят на изборния щаб на партията Цветан Цвенов има по-малко реални преференции от 12-тата в листата на ГЕРБ там - Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева и щеше да остане втори във Велико Търново, ако го намяше правилото за служебните преференции. По време на изборите, гласоподавателите на ГЕРБ, гласували преференциално са 35.65 %.



Анализът на данните на ниво многомандатни избирателни райони показва, че в най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград - 54.05 % от всички избиратели са се възползвали от преференцията, следва Враца - 45.97 %, София област - 43.03 % и Велико Търново - 42.13 %. Най-малко са използвали възможността за преференциален вот гласоподавателите от район Кърджали - едва 5.94 %.

Подробни данни за използването на преференция в 31-те МИРа са показани в графиката по-долу (за да видите данните за различните райони, използвайте drop-down бутона):




И на тези избори участниците не заложиха на информационна кампания по отношение на преференцията. Ефектът от нежеланието на партийните централи да обяснят възможността за пренареждане на листите на своите избиратели, в някаква степен се илюстрира от придобилия известност “феномен 15/15”.

Партийните централи вече накараха 7 от избраните кандидати, жертви на “феномена 15/15” да се откажат от депутатски места. Това са, както следва: от ГЕРБ - Дочко Дочев (“9/9” в район Плевен), Стилиян Митев (“9/9” в район Добрич), Петко Ненов (“9/9” в район Сливен) и Таня Захариева (“9/9” от район Хасково); от ДПС - Алеко Атанасов (“18/18” в район Варна); от ББЦ - Георги Батев (“13/13” в район Благоевград); от АТАКА - Диана Димитрова (“11/11” в район Варна).

Екипът ни отново изследва тежестта на т. нар. “двойни” преференции ( посочен един и същ номер за листа и за преференция) , като те възлизат общо на 12.30 % от всички преференциални гласове.




Този резултат е съизмерим с 11-те процента преференции, съвпадащи с номера на партия или коалиция, от изборите за членове на Европейския парламент през май месец тази година.




Представените до тук данни ясно показват, че за по-малко от 5 месеца, употребата на префенциално гласуване има значителен ръст. Липсата на активна информационна кампания от политичеките централи по отношение на правото на преференциално гласуване на избирателите, както и високият праг на събрани преференции, необходими за пренареждане на листите, са доказателство за страха на партийните играчи от реалната възможност тяхното политическо бъдеще да е в ръцете на гражданите. Скоро след изборите стана ясно, че вече се надигат гласове против преференциалното гласуване, без обаче да бъдат дадени ясни аргументи, на какво са базирани те.


_____________________
* Тук следва да посочим, че в това число не влизат гласовете от чужбина, където сънародниците ни гласуват само за партия или коалиция, като нямат право на преференция.

** По предложение на ДПС в Изборния кодекс бе вписано в бюлетината номерата на кандидатите, чрез които ще се отбелязват преференциите, да бъдат оградени в кръгче, а не в квадратче, за да се различават от номерата на партиите. Основният мотив на вносителя на тази промяна Четин Казак беше, че ако и преференцията се отбелязва в квадратче, това ще обърка избирателите.


Открийте ни във
Може да следвате "Отворен парламент" и в 

Коментари